Ето малко прогнози за 2020-та:   1. Обединяване/разединяване на нацията

Ето малко прогнози за 2020-та:
 
1. Обединяване/разединяване на нацията
Премиерът Борисов и президентът Радев се редуват да сплотяват и разединяват нацията. Първо Борисов я сплотява и таман да я сплоти, Радев дава изявление, в което я разединява. Нацията не прекарва и ден, в който да знае дали е разединена или обединена, не може да се нарадва ни на едното, нито на другото. От това се живее в непрестанно напрежение и доста тягостно. 
2. Цветанов се завръща 
Стига - беше прелестно разкарването му, само че за малко. Политиката не може без този човек, медиите не могат без този човек и най-много публиката не може без този човек. Откакто го няма е доста по-пусто. Той бе и доста нужен, с цел да се поддържа илюзията, че властта в действителност не се поддържа само от фигурата на премиера, от който общо взето се поддържа. 
3. Хазарта пее за всичко живо без " Демократична България "
Томахавката сред него и Демократична България - това е упованието - не се заравя, а непрестанно разказва комплицирани кървави параболи във въздуха. Хазарта изкусно слага пред някогашните си следния проблем: в случай че желаят да отидат на негов концерт, както правеха Радан Кънев и Трайчо Трайков едно време (моля, намерете онази фотография от преди няколко години, не мога да си го причиня пак), в този момент могат да си изберат сред няколко разновидността: шоу концерт на ГЕРБ в Тетевен, пропаганда на Българска социалистическа партия във Видин, протест на " Атака " пред Александър Невски. И ето - доста хора да вземем за пример стартират да схващат, че когато Хазарта е написал " Колега " преди 15 години в действителност не е имал идната поява на Реформаторския блок и Демократична България в главата. Това е доста мъчно за осъзнаване, разнообразни хора си късат ризите и статусите да потвърждават противоположното. 
4. Партита, отдадени на 20`те, в които никой не знае нищо за 20`те
Хипстърията е прекомерно враждебна на познаването на историята, тъй като това ти нарушава вайба. Затова може да се приготвим за стотици празненства, отдадени на 20`те, в които никой няма визия от 20`те - сходна осведоменост биха имали единствено възрастни и скучни хора. Влиза се в онази фаза, която се случи преди години и се трансформира в медийно заглавие: " Хипстър гневен на медия, че употребила негова фотография, с цел да илюстрира текст за това, че всички хипстъри наподобяват идентични. После се извинил - осъзнал, че на фотографията не е той ". 
5. Хора́ около всички театри
Колкото повече изпада нацията, толкоз по-маниакално се вкопчва в националното творчество - оня последният, който ще затвори вратата, угаси лампата, напусне територията и прочие не чак толкоз невероятни постапокалипсиси, ще е нещо приблизително сред кукер, гиздав момък, скачащ да вади кръста на Богоявление, с татуиран Левски на гърдите, Ботев на гърба, тъй като патриотизмът изисква и избрани телесни трансформации. Народният спектакъл към този момент разбра каква е силата на българския дух, поради която актьорите общо взето не могат да репетират от тъпаните пред постройката, в този момент остава всяка културна институция да бъде обградена от същите, с цел да стане ясно, че не е належащо да се твори каквото и да било, щом един път е сътворено дунавското хоро и от него по-добро няма, няма и да има. 
6. Все по-минималистични обществени мрежи
С отлива от Фейсбук към Instagram изключително в милениълските среди стартира да излиза наяве, че разнообразието от функционалности и благоприятни условия само натежава и пречи. Тоест обществена мрежа, в която просто може да пуснеш единствено фотоси внезапно става по-привлекателна от обществена мрежа, в която може да направиш също така още хиляда неща. Този развой ще става все по-явен, до момента в който не лъсне онази истина, която при започване на новия Милениум, когато всички приветстваха мощта на world wide web, изглеждаше невъзможна: че цялата цифровизация съществува, с цел да се снимаш самичък и да не се разсейваш с други благоприятни условия: няма информация, която да може да надделее над нарцистичното замайване - нещо, което в Силициевата котловина схващат прекомерно добре. 
7. Застроява се последният 0,1 % от Черноморието
Даже ще кажем къде е - това са тези три километра от края на спасителската зона на Иракли до края на дивата му част, както и другите четири километра с каравани и палатки на Карадере. Някъде в средата на юли на тези последни територии се поставя последния бетон. Ангелкова и Борисов прерязват лентичката, тъй като една работа е добре, когато свършва добре и не остана нищо недонаправено. 100 % бетон на всички места - това е друго, това е хубаво. 
8. Трите дни болничен остават в историята
Вече бяха дадени задоволително сходни поръчки. Необходимо е човек да бди повече над здравето си, а сега, знаейки, че може да си вземе болничен, той не бди задоволително, живее малко безконтролно, малко нехайно. Усилията на Асоциацията на индустриалния капитал да " спести " пари на работадетелите, т.е., да даде пари на себе си, тъй като не може просто да допусне концепцията, че не стига, че има ужасно доста хора, които работят за 600 лв. заплата, ами понякога излизат в болничен, най-накрая ще бъдат доведени до край. 
9. Бум на начин на живот предаванията
Разследващата публицистика и политическите излъчвания могат да се отдръпват към кабеларките, където колкото и да си рискуваш живота и да си трошиш мозъка, няма значение, тъй като те гледат 1600 души. Националните малките екрани могат да олекотят програмата си, с цел да няма изключително напрежение. Новините за произшествия, въпреки всичко, ще останат.
10. Всичко ни изненадва
Изненадват ни ето тези неща: идният сняг, тапите на пропусквателните пунктове към Гърция през април и май, жегите през юни. После ни изненадват чадърите за 60 лв.. По някое време ни изненадва приключването на данни от държавни структури, както и на ниска цена купени жилища от полиците. Накрая ни изненадва отново студът, а след студа ни изненадва мръсния въздух. Така целият цикъл от изненади се завърта още един път и сюрпризираната страна чества 2021-ва, която да я изненада още веднъж.

Автор: Райко Байчев